00:04.2 - 00:07.9
Добър ден. Казвам се Венелин Йорданов. Реконструктор съм.

00:08.0 - 00:13.7
Самата ми област е пресъздаване на бит и култура, войнски умения и войнски традиции.

00:13.8 - 00:20.6
Като се почне от времето на аспарухови българи- преди създаване на България и идване на прабългарите на замите ни.

00:20.7 - 00:24.9
До падането, по-точно казано, под търско робство на българите.

00:25.0 - 00:29.9
Ето тук съм изкарал попринцип

00:30.0 - 00:37.4
най-важното, което е, и най-важните неща, което е било от въоражението на нашите прадеди.

00:40.6 - 00:45.6
Предимно съмата им екипировка е била леко въоражение

00:45.7 - 00:55.7
предназначено главно за използване от гърба на коня. Както знаем нашите прадеди са били номадски народ.

00:58.3 - 01:03.1
Но поголяма част от живота им била тясно свързана с коня.

01:04.0 - 01:07.1
Въоражението, което съм изкарал тука е следното.

01:08.0 - 01:09.0
Като се почне.

01:12.0 - 01:17.1
Едно от основните оръжия е било лъка.

01:18.0 - 01:28.6
Самия лък е бил изработван от кост, обикновенно от рогата на воден бивол, както е изработен този.

01:28.7 - 01:35.6
Съмите стреги, централната част на лъка, са били изработвани от конски ребра.

01:35.7 - 01:39.0
Които са били пристягани от сухожилия.

01:39.1 - 01:47.0
Тетивата са били изработвани от 4 вида материали: сухожилия,

01:47.1 - 01:52.8
исушени черва, конски косми, използвали са дори човешка коса.

01:54.0 - 01:57.1
В някои случаи.

01:57.2 - 02:02.0
Този лък, попринцип, е тройнокомпонентен, сложнорефлексен, асиметричен лък

02:06.0 - 02:12.0
Асиметричен ще рече, че едното рамо на самия лък е по-малко от другото.

02:12.1 - 02:20.3
Това е с цел да улесни стрелбата от гърба на коня на дадения човек.

02:22.8 - 02:26.0
Ето тука, попринцип, това е другия вид лък.

02:26.3 - 02:28.3
Това е кримо-татарски лък.

02:29.1 - 02:37.4
Лек лък. Малък също. С цел лесна употреба от гърба на коня.

02:37.7 - 02:44.1
Изработен е от дърво. Тетивите, попринцип, са ги изработвали от същите материали.

02:44.4 - 02:49.3
Колчана, в който са съхранявали самите стрели.

02:49.6 - 02:55.0
Първоначално самите колчани са били изработвани от плъст.

02:55.6 - 02:57.7
Това е плъстена вълна.

02:58.6 - 03:05.5
Подплатена с кожа отдолу, да не закача самите наконечници на стрелите.

03:05.6 - 03:07.1
И дървена конструкция.

03:07.4 - 03:11.8
Целта на този колчан е, че колчана е трябвало да бъде достатъчно голям.

03:12.7 - 03:20.0
Един такъв колчан е трябвало да събира до 40 броя стрели. Като човека е трябвало да носи по 2 такива колчана.

03:20.1 - 03:28.8
Единия е бил постоянно на него, другия е бил закачен на гърба на коня.

03:29.1 - 03:31.6
Това е друг вид колчан. Този е по-малък.

03:32.0 - 03:35.2
Изработвали са ги също и от кора на бреза.

03:35.9 - 03:39.0
Също с дървена конструкция.

03:39.1 - 03:44.4
Попринцип самия колчан, точно при този тип, е имал капак. Който след...

03:44.5 - 03:51.2
Когато самите стрели не са се използвали посто колчана се е затварял,

03:51.3 - 03:56.8
за да предпази самите стрели.

03:57.0 - 04:04.0
От нараняване. От наслояване на прах. От вода и т.н.

04:08.4 - 04:14.9
Стрелите, които са били използвани, са с различна форма на наконечника.

04:15.3 - 04:18.9
И са с различен брой пера и форма на перата.

04:19.0 - 04:21.1
Според зависимост от предназначението им.

04:23.7 - 04:27.5
Първоначално самия наконечник, или върха на стрелата,

04:28.1 - 04:32.0
е бил широк листовиден наконечник.

04:32.3 - 04:35.6
Понеже война е бил по-слабо защитен.

04:35.7 - 04:37.9
Не е носел стоманена ризница.

04:38.0 - 04:42.9
Не е носил ламеларна броня, както почват по-късно да носят.

04:43.6 - 04:46.8
И за това върха бил в такава форма.

04:47.2 - 04:50.0
Вече когато войните стават по-добре защитени

04:51.3 - 04:54.9
самия наконечник става много по-издължен.

04:56.2 - 05:00.8
Променя се самата му форма, за да може да минава по-лесно през ламиларната броня

05:00.9 - 05:02.6
или помежду хълките на ризницата.

05:04.3 - 05:09.3
Принципно тази стрела е със спираловидно перо.

05:09.8 - 05:13.4
Тази стрела главно се е използвала само за лов на птици.

05:14.2 - 05:19.8
Понеже самата форма на перото не позволява на самата стрела да отлети

05:21.7 - 05:22.6
надалече.

05:23.3 - 05:25.0
И не е нужно да се гони.

05:25.6 - 05:26.8
Попринцип

05:27.8 - 05:29.8
тази стрела е пак ловна.

05:30.3 - 05:34.5
С по-големи пера, която дава по-стабилен полет на стрелата.

05:35.0 - 05:36.3
И с широк връх.

05:36.4 - 05:39.8
Задължително ловните стрели, които са били преди това бойни,

05:39.9 - 05:42.3
по-късно са използвани за лов.

05:42.4 - 05:46.5
Понеже нанасят много по-големи поражения на животното.

05:46.6 - 05:49.6
И много по-бързо настъпва смъртта.

05:50.9 - 05:53.3
Тази стрела е с 4 пера.

05:54.5 - 05:58.2
Тя се е използвала главно за стрелба от гръб на кон.

05:58.9 - 06:05.1
Понеже при запълването в лъка самата стрела трябва да е с 2-те водещи пера.

06:06.1 - 06:09.2
Когато си на гърба на коня, човек няма време да гледа

06:11.7 - 06:13.7
в какво положение са перата на стрелата.

06:15.0 - 06:19.8
Просто, както и да я запънена на самия лък, тя винаги си е с 2-те пера

06:20.8 - 06:22.6
към основата на лъка.

06:23.1 - 06:25.1
Минаваме към другото важно оръжие.

06:25.6 - 06:27.2
Това е сабята. Или палаж.

06:28.3 - 06:30.1
Самата сабя е била предназначена,

06:31.3 - 06:35.0
и била приспособена, пак за използване от гърба на коня.

06:35.6 - 06:38.0
Първоначално самият палаж

06:41.0 - 06:43.6
е бил с права дръжка.

06:44.2 - 06:45.5
По-изправено острие.

06:46.6 - 06:48.6
И центъра на тежестта е бил

06:49.1 - 06:50.9
изнесен отпред на самия връх.

06:52.2 - 06:54.3
Това е пак с цел да има много по-добра

06:54.5 - 06:55.7
сечащта

06:56.3 - 06:57.9
сила. От гърба на коня.

07:00.7 - 07:02.3
Вече малко по-късно

07:04.2 - 07:05.0
самият палаж

07:06.4 - 07:07.6
се видоизменя.

07:08.9 - 07:11.2
Приспособява се също за работа от земя,

07:12.3 - 07:14.6
като съмата дръжка се е извила.

07:16.5 - 07:19.1
И по този начин центъра на тежестта

07:19.9 - 07:23.8
се предава вече към самата дръжка, а не към върха на острието.

07:24.4 - 07:28.0
Понеже се сече от ниско и по-малко изморява ръката.

07:28.1 - 07:29.2
Много по-практична е.

07:30.8 - 07:33.2
Другото важно оръжие, това е буздогана.

07:35.7 - 07:38.2
Той се е изработвал обикновенно от бронзова

07:38.3 - 07:40.0
или от стоманена глава.

07:40.6 - 07:42.9
Метална, която е била с нарези.

07:45.3 - 07:46.6
И дървена дръжка,

07:47.1 - 07:48.0
снабдена

07:49.5 - 07:50.9
с ето такава връв.

07:52.2 - 07:55.4
За да може да се държи по-добре, да не се изплъзва.

07:57.0 - 08:02.7
Обикновенно се използвал когато война е бил защитен от стоманен шлем.

08:03.1 - 08:05.2
Когато се одари по шлема,

08:05.9 - 08:06.8
самия войн

08:07.9 - 08:08.7
изпада

08:12.2 - 08:18.1
в едно зашеметено състояние, в което е било много по-лесно да бъде

08:18.7 - 08:19.5
обезвреден.

08:20.1 - 08:22.2
Това е също оръжие друго

08:22.3 - 08:24.7
традиционно, което е подобно на буздогана.

08:25.8 - 08:28.6
На това оръжие му се вика "кестен".

08:29.1 - 08:32.5
Това оръжие бърка защитата на самия войн.

08:33.3 - 08:37.6
Те са били два навити кестените. Единия е дълъг кестен, другия е къс кестен.

08:38.2 - 08:42.6
Късия кестен, попринцип, само се нанасят в защитата, докато дългия кестен

08:43.2 - 08:43.8
се е използвал

08:44.8 - 08:49.6
едновременно за насясяне на удари в защита, отнемане на оръжие на противника.

08:50.6 - 08:53.9
А вече при него се е използвала и самата дръжка, като оръжие.

08:57.5 - 08:58.6
Бойната брадва.

08:59.8 - 09:02.0
Едно от основните оръжия също.

09:03.4 - 09:05.9
Първоначално самото острие е било такова.

09:06.6 - 09:14.1
Вече когато почват да носят стоманени шлемове, острието се променя от тясно острие

09:15.0 - 09:16.8
в по-издължено. Също с цел

09:18.2 - 09:20.1
при нанасяне на удър в шлема

09:20.2 - 09:21.8
да може да

09:21.9 - 09:23.4
проникне отдоло.

09:23.5 - 09:28.0
Когато се нанесе удар по шлема и брадвата не може да проникне отдолу,

09:28.6 - 09:30.4
брадвата просто се обръщала на обратно

09:32.2 - 09:35.9
и се е удряло с ето ей това чукче, което прави резонанс,

09:36.0 - 09:37.3
както при буздогана

09:38.5 - 09:39.3
и при кестена,

09:40.2 - 09:40.8
под шлема.

09:40.9 - 09:42.8
Зашеметява противника

09:45.0 - 09:45.4
и,

09:45.5 - 09:48.1
както споменах, се обезврежда много по-бързо.

09:49.3 - 09:52.5
Това е едно от основните оръжия. Също друг вид оръжие.

09:52.8 - 09:53.5
Бича.

09:53.6 - 09:57.1
Той се е използвал и като оръжие.

09:58.0 - 10:01.2
Използвал се е също и в скотовъдството.

10:02.1 - 10:03.0
Както знаем

10:03.4 - 10:06.2
нашите прадеди са били конен народ.

10:06.3 - 10:08.1
Отглеждали са страшно много коне.

10:09.0 - 10:12.5
Точно това се е използвало при събиране на тъбуните

10:13.1 - 10:15.5
от коне. А също повремена битка и като оръжие.

10:15.6 - 10:16.5
Този е къс.

10:17.0 - 10:18.3
Попринцип, стигат

10:18.4 - 10:20.5
на дължина до 6 метра- 7.

10:22.9 - 10:24.8
При този дръжката е подвижна.

10:26.2 - 10:27.1
Която

10:27.8 - 10:29.3
улеснява работата с него.

10:30.1 - 10:35.2
А има вече и които са с твърда дръжкка за по-добър контрол над

10:35.3 - 10:35.9
самия бич.

10:36.4 - 10:41.0
Това оръжие, попринцип, се е смятало за едно от най-страшните уръжия.

10:45.8 - 10:46.8
Тук съм изкарал,

10:46.9 - 10:47.7
попринцип

10:48.0 - 10:49.0
ето го.

10:49.4 - 10:51.0
Типичния стоманен шлем,

10:51.9 - 10:54.8
който е с леко островърха форма,

10:55.2 - 10:56.6
за да може да отбива ударите.

10:57.6 - 10:59.5
Наносника, който предпазва

11:00.1 - 11:00.9
предната част.

11:02.0 - 11:03.4
Имало е шлемове,

11:03.9 - 11:04.6
които

11:05.1 - 11:10.6
самия наттилник е отпред, като забрало.

11:10.8 - 11:13.8
И са се е виждали само очите на самите

11:14.1 - 11:14.7
войни.

11:15.0 - 11:18.1
Най-вече е бил украсен с конска опашка.

11:19.5 - 11:24.3
Вече малко по малко по-късно, когато почват да носят и стоманени ризници.

11:29.8 - 11:31.3
Това е хълчата ризница.

11:33.5 - 11:35.5
Имало е ризница, която е била,

11:36.1 - 11:38.5
води се пластинчата нитована ризница.

11:38.7 - 11:41.6
Само че те са били малко по-скъпи и са ги носили само

11:42.2 - 11:43.5
заможните хора.

11:44.4 - 11:48.7
Обикновенните войници са носили ето ей такива ризници- хълчати.

11:50.2 - 11:53.0
Като по тази ризница се е обличал гамбизон.

11:54.6 - 11:57.9
Той се е изработвал също от плъстена вълна, за да може да предпази

11:58.5 - 11:59.1
точно,

11:59.3 - 12:01.1
пак от проникването на стрели

12:01.5 - 12:02.5
под ризницата.

12:03.0 - 12:07.0
Понеже самото предназначение на ризницата е не толкова да спре

12:07.5 - 12:08.8
удар от стрела

12:09.3 - 12:11.7
от колкото да предпази от сечащи удари.

12:15.1 - 12:16.3
Стигаме до щита.

12:16.8 - 12:17.9
Основното оръжие.

12:18.0 - 12:20.2
Щита е бил предназначен също

12:21.1 - 12:23.3
и приспособен за използване от гръб на кон.

12:24.0 - 12:25.1
Кръгла форма.

12:25.5 - 12:26.8
За лесна употреба.

12:30.3 - 12:33.5
Централно захващане за по-лесно боравене.

12:35.0 - 12:36.3
Снабден с ремък.

12:38.3 - 12:41.0
Който позволява самия войн да носи

12:42.3 - 12:44.6
и да замята самият щит на гърба си.

12:47.9 - 12:50.2
Това е първоначалната форма на щита.

12:50.6 - 12:52.1
Вече малко по-късно

12:53.3 - 12:54.5
във времето, когато

12:57.4 - 13:01.0
самата пехота става много по-многобройна

13:01.3 - 13:03.3
и много по-тежко въоръжена.

13:03.7 - 13:05.9
Щита се изменя в ето ей такава форма.

13:06.4 - 13:07.4
Капковидна.

13:10.6 - 13:12.6
Вече захващането на щита става

13:15.2 - 13:17.3
от 2 ръкохватки, които

13:19.1 - 13:22.4
улесняват работата с щита. И за по-стабилен захват.

13:22.5 - 13:24.9
И също този ремък си остава.

13:25.6 - 13:26.5
Това е с цел

13:27.1 - 13:27.9
понеже самата

13:29.2 - 13:30.6
пехота е била въоражена

13:30.7 - 13:33.1
главно е разчитала на копието.

13:33.2 - 13:34.6
Това е по-късо копие.

13:36.3 - 13:38.0
Попринцип самото копие е стигало до

13:38.9 - 13:40.0
5-6 метра дължина.

13:40.9 - 13:42.5
Попринцип при бойното копие

13:42.8 - 13:44.5
тази опашка я е нямало.

13:45.2 - 13:47.0
Тя се е използвала попринцип

13:48.1 - 13:52.5
копието което е имало опашка, то даже не е влизало и в бой.

13:52.8 - 13:57.5
Самото копие, което е с конската опашка, е служело, като знаме.

14:00.8 - 14:02.0
Едно такова оръжие

14:03.8 - 14:05.7
то е имало култов смисъл.

14:06.1 - 14:09.2
Още наречения, по-просто казано- така наречения "бунчук".

14:09.5 - 14:11.9
Било грехота да се оплиска с кръв.

14:12.1 - 14:13.4
Главно е обозначавало

14:15.2 - 14:19.4
в битката мястото, където се намира главнокомандващия.

14:19.7 - 14:23.0
Самото копие е символ на земната ос,

14:23.1 - 14:23.9
която минава.

14:24.7 - 14:25.2
Върха

14:26.1 - 14:28.7
Тръгването на божествената сила на Тангра.

14:29.1 - 14:30.5
Под него е имало сфера,

14:30.6 - 14:32.0
която символизира

14:32.1 - 14:33.0
земята.

14:33.5 - 14:37.1
И пътя на божествената сила е конската опашка.

14:37.6 - 14:39.3
Това което представих

14:40.2 - 14:42.8
Е въоръжение от аспарухови българи,

14:43.2 - 14:45.5
още от преди създаване на България

14:45.7 - 14:49.6
и идването на българите на днешната територия на България.

14:50.9 - 14:52.7
До второ бъкгарско царство.